Каква е тайната история на църквата „Св. Неделя“?
Каква е тайната история на църквата „ Св. Неделя “? 16 март 2024 година хиляди българи от София и цялата страна са застанали на безмълвната опашка пред църквата „ Света Неделя “ в столицата, с цел да положат цвете на гроба на духовния ни татко патриарх Неофит. На 78-годишна възраст той напусна този свят на 13 март 2024 година тъкмо в 22:22 часа след дълготрайно боледуване.
Последната му воля бе да бъде заровен в двора на храм „ Св. Неделя “ – положен на слънчево място, с цел да си спомня за хубостта на света. Тленните му остатъци бяха положени от южната страна на храма, зад гроба на Екзарх Йосиф. Така двама духовни водачи на България бдят от небето над столичния град.
А в центъра на София се оформи ново място за религиозно поклонение. Въпреки че от много време църквата, намираща се в непосредствена непосредственост до „ карето на властта “, е оповестена за митрополитски храм и потокът от вярващи и посетители на столицата постоянно е бил огромен, в този момент храмът притегля още повече миряни, искащи да се поклонят на гроба на най-благия свещеник.
От друга страна не може да се пропусне обстоятелството че „ Света Неделя “ е част от зоната на религиозната приемливост, с която се гордее София. На не повече от 500 метра се намира джамията „ Баня баши “, еврейската синагога и католическия храм „ Свети Йосиф “. Безконфликтното общуване на тези деноминации постоянно е било отличителна линия на освен за столичния град, само че и знак за верската толерантност в българското общество.
Смята се, че храмът „ Света Неделя “ е издигнат през Х век и като всички църкви в оня интервал, е бил с каменни основи и дървена структура над тях, увенчана с камбанария и купол. Молитвеният дом е отдаден на св. вмчц. Кириакия, дала живота си за Христовата религия.
Кириакия на гръцки значи Неделя
Светицата живяла в Мала Азия в края на ттт век, посвещавайки живота си на Бог. Това съвпаднало с ръководството на император Диоклетиан, прочут с гоненията и жестоката кавга с почитателите на Христос в Римската империя. На 22 години Неделя била хвърлена в тюрма и подложена на мъчения с цел да се отхвърли от вярата си, само че раните й чудодейно зараствали. Заради отхвърли й да се поклони на езическите божества била наказана на гибел, само че Бог приел душата й преди палача да пролее почтената й кръв.
По време на царуването на династията на Асеневци през ХII-ХIII век мощите на светицата били пренесени от Солун във Велико Търново, където станали обект на всенародно поклонение и респект.
С написването на „ Похвала за светата великомъченица Неделя “ от св. Патриарх Евтимий Търновски тя станала една от най-тачените светици у нас.
През 1578 година немският странник Стефан Герлах разказва всичките дванайсет църкви в София, като загатва и „ Господнята черква “. Кириаки на гръцки с изключение на Неделя значи също и Господ. Предполага се, че в началото храмът е носел името на Христа, само че след това приел названието „ Св. Неделя “.
В по-нови времена катедралата е известна и с името „ Свети Крал “, тъй като в него били положени мощите на сръбския крал Стефан II Милутин.
Той е наследник на крал Стефан Урош и кралица Елена Анжуйска, като след гибелта си е канонизиран от Сръбската православна черква. Управлявал в края на ХIII и началото на ХIV век, когато сръбската страна доста уголемява територията си. Като държател е покровител и донор на православната черква и се приема, че е спазил обещанието си да построи толкоз църкви, колкото години ръководи – близо 40.
След гибелта си е заровен в манастира „ Св. Стефан “ в Банска, Косово, а след османското настъпление мощите му са пренесени в Трепча. През 1460 година поради чумна зараза тленните остатъци на сръбския държател са пренесени поредно в Люлинския манастир „ Св. Кирил и Методий “, в ротондата „ Св. Георги “, митрополитската черква „ Св. Марина “, а при започване на ХVIII век се откриват в новия митрополитски храм – „ Св. Неделя “.
В средата на ХХ век софийската религиозна общественост решила да построи нов катедрален храм, за което почнали да събират волни пожертвования. Строежът почнал през 1856 година, само че след земетресението през 1858 година едно от кубетата пада и убива строителен служащ. Това забавя градежа и той е приключен през 1863 година Изографисването траяло четири години, като през това време бил направен и резбованият иконостас от Антон Станишев.
Част от иконите в него са дело на бележития живописец Станислав Доспевски. Освещаването се направило на 11 май (празника на св. св. Кирил и Методий) 1867 година в наличието на над 20 000 души. Църквата била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и широчина 19. На покрива имало три купола с две дребни камбанарийки. От юг, запад и север храмът бил заобиколен от колонада, обвързвана с арки, поддържащи покрива на нартиката, която от своя страна имала 16 дребни полусферични купола.
През 1872 година архимандрит Мелетий Зографски е хиротонисан за софийски митрополит и поема ръководството на епархията. След освобождението краткотрайния съветски шеф княз Дондуков-Корсаков подарява на епархийската катедрала 8 разнообразни по мярка и тоналност камбани. Но, се оказва че дребните камбанарийки не могат да носят тежестта на камбаните и по тази причина в двора на храма е издигната нова камбанария.
В края на ХIХ век в София текат огромни преустройства, с цел да може градът да придобие аспект на съвременна европейска столица. Това постанова да се укрепи околния терен, а храмът да придобие по-представителен тип. Проектът е предоставен на Никола Лазаров, едно от знаковите имена в българската следосвобожденска архитектура. След контролиране на близките улици се оказало, че храмът е на по-високо равнище от останалата част от ландшафта.
Затова се наложило подсилване на терасата и създаване на три стълбища водещи към църквата. Храмовите стени били облицовани с тухлена зидария и укрепени по този начин, че да могат да носят новия покрив с пет купола – един централен и четири по-малки с декоративни функционалности. През 1915 година до южната страна на храма е заровен лидерът на Българската православна черква екзарх Йосиф, а три години по-късно от северната страна е положен Софийският митрополит Партений.
За жал този храм за молебствия и единство с Бога става сцена на най-кървавия атентат в българската история. На 16 април 1925 година по време на опелото на запасния военачалник Константин Георгиев, по заповед на Москва, българските комунисти взривяват адска машина, сложена в купола на храма. Целта е била да се отстрани политическият хайлайф на страната в лицето на държавното управление и Негово Величество Борис III. Убити са близо 200 души, още към 500 са ранени. Църквата е отчасти разрушена, съвсем без покрив с напукани от гърмежа стени.
Възстановителните работи стартират след извършен търг през 1927 година и не престават съвсем 6 години. Покривната структура е сменена главно и е построен централно – куполен храм с височина 31 метра. Олтарът е уголемен, като са оставени три престола – централен, в чест на св. вмчц. Неделя, северен, отдаден на св. Арахангел Михаил и южен, в чест на св. Първомъченик и архидякон Стефан.
Пред този трон се намира и раклата с мощите на св. Стефан II Милутин. В купола на камбанарията има 11 камбани – осемте дарени от княз Дондуков, две дарени от Сърбия и една отлята в България. При англо-американските бомбардировки над София по време на Втората международна война, църквата е отчасти наранена, като бомба унищожава северното стълбище, водещо към храма. В началото на 90-те години на предишния век подът на храма е ремонтиран главно, а при започване на новото хилядолетие фасадата е почистена и актуализирана.
Източник: standartnews
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Живот.
